Стилистика на СБК


Категория на документа: Български език


ФОНЕТИЧНА СТИЛИСТИКА

Фонетичното равнище в план на стилистиката е свързано с начина на подбор и употреба на сегментните (звуковете) и супрасегментните (ударение и интонация) единици в речта. Тук постигането на определени стилистични ефекти е свързано с реализацията на езиковата система на най-ниското равнище при изграждането на нейната йерархия – фонетичното.
Когато възможностите на системата от говорни звукове се оценяват с оглед на стилистиката, изучаването на употребата на тези езикови единици е свързано с две сфери – фоника (свързва се с конкретната им реализация в речта) и фоностилистика ( изучава функционално-стилистичните възможности на езика на равнище фонеми – честота на поява, изграждане на определени фонемни съчетания и единства).
Фониката се занимава с изкуството за правилна и уместна организация на звуковете на речта. Неин обект са подборът и употребата на езикови средства от фонетичното равнище в системата, с цел да бъдат осъществени определени стилистични задачи.
Един от най-важните въпроси на фониката е въпросът за фоничната организация на звуковете на речта при повторна поява. Такъв тип повторение (на звукове или на срички в устната реч) се определя като фонетично повторение. Според някои изследователи то е основен принцип за всяка поетична техника.
В стилистичен план според начина си на въздействие върху рецепиента повторенията на фонетично равнище биват три вида:
• Стилистично неутрални (не оказват въздействие; много често не се забелязват);
• Стилистично порочни (оказват отрицателно въздействие);
• Стилистично експресивни (оказват положително въздействие).

Неутралните фонетични повторения са задължителни и неизбежни. Те не са преднамерено търсени – резултат са от ограничения брой звукови единици в една езикова система, които се използват като изграждащи на неограничен брой думи в тази система. В поезията фонетичните повторения в повечето от случаите са съзнателно търсени, защото чрез тях се подчертава на звуково равнище смисловият план на текста, подсилват се семантичните противопоставяния, извеждат се акцентите в съдържанието.
Порочните фонетични повторения представляват стилистичен недостатък на речта. Предизвикват неприятни звукови асоциации – фразата се възприема като неблагозвучна и тромава. Особено характерно порочно повторение в публицистиката е случаят, в който напр. предлогът на, разглеждан като сричка, може да се появи в началото на следващата дума под формата на представката на-. Във фонетичен план става дума за повторение на срички, в граматичен – на предлог и представка, понякога в комбинация със съседни звукови фрагменти: Намаляване на напрежението; Излекуване на нанесените рани.
Експресивните фонетични повторения засягат случаите на повторна поява на отделни звукове или звукови комплекси, с които се постига благозвучие. Те могат да бъдат преднамерено (съзнателно) търсени или интуитивно предизвикани. При възприемането на експресивните фонетични повторения възникват слухови образи (акустични представи), които предизвикват определен, предварително предвиден от автора, експресивен ефект.
Звуковата повторителност (както и повторителността изобщо) е характерен белег на текстовете на религиозните проповеди, на религиозно-магическите формули, заклинанията и др. С тях говорещият (ораторът) цели да постигне специфичен ефект в съзнанието на възприемащия (ср. Христос воскресе! Воистина воскресе!; повтарят се звукосъчетанията хрис-, крес-, крес-; вос-, воис-; ист-ист-ес, при наличието на седем пъти с, което е близо 25 % от общия звуков състав на последователните формули – достатъчно свидетелство за висока фреквентност).
Благозвучие – естетическа категория, обусловена от своеобразната фоника на езика и свързана с естетическата оценка на звуковете на речта, с влиянието на тяхната честота, дължина на думите, ударените и неударените срички. Благозвучието се постига чрез използване на стилистично значимите фонетични средства – рими, ритъм, ударение, интонация, звукозапис, звуков символизъм, звукоподражание. Чуждият термин за назоваване на благозвучието е еуфония. В случая се прави такъв подбор на звуковете, който да съответства по своя експресивен ефект на общото настроение, на емоционалния тон. Тази проява на формата дава възможност да се представят използваните средства и постигнатото чрез тях въздействие. Както асонансът (еднаквост на гласните), така и алитерацията (повторение на началните съгласни звукове) могат да бъдат използвани в художествен текст, за да се създадат различни ефекти – на какофония (чувство на напрежение при произнасяне) или да се постигне евфония (=еуфония), свързано с чувство на лекота при произнасяне.
Възгледът за благозвучие се корени още в античността и намира място в съчиненията на Демокрит, Теофраст, Цицерон, Квинтилиан и др.
Въпросите, които се отнасят да отразяване на впечатлението от възприемането на различни звукове, са обект на лингвистични изследвания, които се занимават с обяснението и фактите и явленията на звуковия символизъм. Той е резултат от способността на определени звукове в съчетание със значенията на думите, в които се срещат, да предизвикат различни асоциации или да стимулират връзката между „звучащи” предмети и явления и звуковете, чрез които те се изразяват. Звуковият символизъм е тясно свързан с другите средства на фониката (Моите спомени, / птици в нощта, / скитат бездомни, / скитат унесени / вън от света. Моите песни,/ сенки без път, / блесват нечути / в скръбната есен – и / пак замълчат. Моята лютня, / писък в нощта, / стене прокудена / и безприютна / вън от света; Н. Лилиев).
Освен в поетически текстове благозвучие се наблюдава и в текстовете на ритмизираната проза. За представянето на явленията на звуковата стилистика в прозаични текстове Радосвет Коларов въвежда термина метафонична структура. Тя свидетелства за статистически регистриран завишен брой на поява на даден говорен звук в определен отрязък на прозаичен текст. По този начин се изгражда ритмизацията на текстовия фрагмент: Мъглив и влажен есенен ден сподавил малкото селце. / Ситен дъжд непрестанно ръми рони / последните жълти листа на оголелите тополи, / които стърчат край старата черквица („Задушница”, Елин Пелин). Метафонията се поражда от фрекветността на структурите ллллл / ррр / лллллл / рррр (Р. Коларов).
Средства за постигане на благозвучие и благоречие – на фонетично равнище могат да бъдат създадени стилистични похвати, т.е. особени съчетания и редувания на звукове в тяхната синтагматична последователност, които в комбинация с други средства предизвикват различни стилистични ефекти.
Моделите за организация на звуковия поток могат да бъдат разделени на две групи: версификация – стихотворна техника, изкуство да се създават стихове по определени правила в съответствие с особеностите на даден език и с практиката на поетите; и инструментовка – съвкупност от средства и начини за подбор и комбинация на звукове, придаващи на изказването емоционална и експресивна оценка (аналог на този термин в литературознанието по отношение на поетически текстове е терминът звукопис).
Инструментовката като модел се реализира чрез елементите на звуковата текстура. В стилистичната фонетика звуковата текстура може да бъде представена чрез следните експресивни средства: асонанс, алитерация, ономатопея. Те допринасят за постигане на благозвучие (еуфония) и благоречие (калилогия).
Алитерация – преднамерено многократно повторение на еднакви или акустически сходни консонанти и консонантни съчетания в последователности от думи: Сред столичния смог, сред странна София, / седефените сенки следвам смаян. / Спонтанно сричам сънните си строфи, / събират се слушатели случайни (Д. Милов); Гарванът грачи грозно, зловещо, където повторението на звукосъчетанията гар-, гра-, гро- предизвиква асоциация с грозното и неприятно гракане на гарваните (Христо Ботев).
Асонанс – означава преднамерено многократно повторение на еднакви или акустически сходни гласни в близка последователност на думите с цел изказването да се организира и на звуково равнище смислово. В стихотворението на Христо Ботев „Хаджи Димитър” се наблюдава увеличена фреквентност на звука е: Настане вечер, месец изгрее, / звезди обсипят свода небесен; / гора зашуми, вятър повее - / Балканът пее хайдушка песен!
Ономатопея (звукоподражание) – процес на създаване на междуметия (бух, цап, прас, мяу и др.) или изменяеми думи (кукам, кукуригам, грухтя, хихикам, пърпоря и др.), чиито звукове представляват техни референти. В художествения език ономатопеите често се употребяват като експресивен иконичен похват и наред с други звукови асоциации може да бъде отнесена към явлението фонестезия. За естетическата стойност и изобразителната сила на ономатопеите свидетелства примерът:

-изтракаха пушки:

Ку

Клъксъ

Клян-

(Гео Милев).
Тази звукова организация на текста в съзнанието на реципиента поражда алюзия за зареждане на пушка (механичен шум от изтракването на затвора в три такта) и се хвърля асоциативен мост към усещането (предчувствието) за насилие и смърт.
Звуков епаналепсис – допълнително средство към средствата, способстващи за благозвучието. Това е подхващане на завършващия изречението фоничен елемент в началото на следващото изречение Среща се в прозата, където понякога се осъществява с поразителна последователност – „многосерийно”, разпространявайки се върху относително голямо текстово пространство:
Че като викнала, че като заплакала – реве, та се къса. / Поръсила нивите със сълзи. / Дошло едно дребно човече: педя човек – лакът брада. / Изправило се пред нея и започнало да й се присмива. / Извадило из торбата си един бръмбар. / -Бррр! (Ангел Каралийчев).
Удължаване – Благоречие може да се наблюдава в разговорния стил. За това в редица случаи на ежедневната разговорна практика свидетелства удължаването на звуковете. При диалог говорещият може да удължи произнасянето на даден звук. Това удължаване (по същество звуково повторение) е изразител на определени чувства – подчертава ги, усилва ги: Даа! Ето гооо! Идваааа! (радост); Браавооо! Бииис! (възхищение); Охооо! (учудване); Сериооозно ли! Такаааа ли! (съмнение); Мрръъсссник! (възмущение, гняв).
Графико-фонетични средства – едно от тези средства е акростихът. Това е стихотворение, в което началните букви на всеки стих, прочетени вертикално, образуват дума или изречение, съдържащи някакво скрито послание (напр. обръщение, лозунг, името на автора или на неговата любима, отговор на поставения въпрос и др.).

Кръстът на любов жестока
Рамената ми протри.
Аз залутан в тма дълбока,
Сам тъма на мъртва вяра,
Търся слънчеви зари.
А край мен тъгите черни
Вият страшен хоровод
И убиват и погребват
Цветни дни на млад живот
Илайяли, Илайяли.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Стилистика на СБК 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.